Птиците

Птиците.
Наблюдавал ли си някога птиците, полета им. Грацията на завоите и лекота, с която размахват крилете си. Ятата птици летящи на Юг. Интересно е да проследиш живота на една птица , всичките места, над  които е прелита, моретата, реките, селата, горите, планините. Колко ли истории може да разкаже една птица, истории от всички краища на света. Истории за принцеси и замъци и принцове, промъкващи се през терасата за да зърнат поне за миг своите възлюбени. И селските девойки в полето, дядото с каруцата; котето, което си играе с кълбо прежда и задрямалата баба на стола, докато плете. Толкова много. Толкова много и ще ги запазят в тайна. Аз ще продължа да ги храна, надявам се някой ден да ми споделят нещо за сътворението. До тогава мога да си поиграя с тези две кутрета, като малки деца са. Малки, нетърпеливи деца, чакащи дъжда да спре за да излязат на вън и да скачат в локвите. Свободни, безгрижни деца, смеещи се, щастливи- ето ги, тичат на четири лапи. Търкалят се в тревата, хапят си ушите и игриво джавкат. Тази картина ме връща години на зад, в един горещ летен ден, някъде из България по прашните магистрали, свързващи различни градове и светове. Слънцето напичаше, въпреки че до преди 5 мин. вилнееше буря с много светкавици, вода и шум. Колите минаваха сякаш нас ни нямаше. Поредните заблудени младежи, тръгнали да покоряват света с няколко спални чувала, палатка и тютюн на привършване. Още усещам мириса на мокър асфалт. Да не повярваш един по-заблуден и от нас шофьор реши да спре, естествено за нас тогава беше като паднал ангел, но ако знаех какво ще се случи никога нямаше да се кача в колата..
Колата не беше нищо особено- моите приятели я нарекоха тип „баничарка”, каквото и да значи това. Качихме се и ето ни- на самия път, не на някоя негова отбивка. Движим се и можем само да наблюдаваме какво се случва на вън без да имаме власт над каквото и да е. И ето ги и тях. Двете играещи кучета от другата страна на лентата. Гонеха се, закачаха се, като две влюбени душички. Усмихвах им се. Скоро щяхме да ги отминем и те щяха да се превърнат в спомен, запечатан на тази магистрала. Но съдбата имаше други планове. Тя винаги има други планове.
Ето го, едното куче пресича, ние се приближаваме и ..
Затворих очи и усетих как колата подскочи..

Птиците. Обичам да храня птиците в парка. О, виждаш ли ги двете играещи кутрета, като малки деца са. Карат ме да се усмихвам. Това чувство ме връща години на зад. Тъкмо беше спряло да вали, още усещам аромата на мокър асфалт. .