В тишината на планината

 Когато не намираш начин да спреш 

Разрушаването на собствената си съдба 

Отричайки се от пътя си към вътрешната пълнота

Тогава Вселената намира начин 

Така да подреди събитията по пътя ти 

Че рязко да спреш

Да набиеш спирачки в чакъла

Да се преобърнеш 

И да спреш за дълго

Достатъчно дълго

Че да се огледаш

Първо на вътре

В буриите ураганите и пустините 

Които си създал на мястото на душата ти

Там където не са покълнали семената

На любовта към себе си

На прошката към себе си

Да се видиш 

Да си подадеш ръка и да се прегърнеш 

За утеха

Там трябва да търсиш първо

Да изпразниш себе си до болезнено бяло

И чак тогава да се огледаш навън 

Във всичко онова което те е тласнало по нанадолнището

И трябва да внимаваш 

Дните са къси

Нощтите дълги

Да не забравиш кой си и откъде си дошъл

Къде са корените ти

Защото в чакането има много повече време 

Отколкото в препускането 

Да наблюдаваш миготворението как бързия ход на живота се създава 

Подминава те 

А ти си тук просто тук

На прага без да можеш да прекрачиш

Без да можеш да се върнеш 

Сякаш времето е спряло а живота е продължил да се живее 

Прости си

Обичай се 

В пълнотата на мрака и блясъка ба светлината които те изграждат

Пожелай си

Припомни си 

И после пусни 

Пусни всичко да си иде така както е дошло

Време ти е дадено да разтовариш багажа си 

Използвай го мъдро 

Не взимай нищо със себе си 

Ще видиш че нищо не ти трябва 

За да бъдеш 

Просто да бъдеш 

Да обичаш и да бъдеш обичан 

Още един ден

 Да си мислим мислите

На завъртулки

Защото се натъпкани с набухватели 

Да си чувстваме чувствата 

Просмукани

В болките на ставите 

От тежеста на живота ни

А той в толкова лек

Господи (за първи път в живота ми те споменавам)

Ама не онзи създаден от човека за мълви човека неговото слово и да съди другите по негово тълкувание..

Толкова лек е живота ни онзи сред листата, между семената, между капките и диханията на душата..

Че ни е страх Господи да го живеем да не би да го разрушим с нашите битовизми 

Битовизмите на сметките, на имейлите, на учтивостта по задължение, на неразбирането и неприемането на другия и най-вече на себе си

Да не ти подам ръка защото Господа бил решил, че ти точно това имаш нужда да изживееш за да си научиш житейския урок

Да ти подам ръка за да науча кога Господ иска от мене да се оттегля в смирение

Как да бъдем едно когато всеки иска някой друг да му носи товара, но нали сме едно не трябва ли товара да е споделен

По път вървим и в пътища се делим 

На кръстопъти се срещаме и в кръстопътите се разделяме защото от различни посоки идваме а търсим нещо което да е като нас 

Няма Господи нищо като нас защото ние сме само веднъж просмукани в мислите си и чувствата преплетени 

Господи как ? Като всяка Как води до Защо?

Да бяхме леки като живота 

Пера върху тревата леки 

Та да знаем Господи къде в долу и къде в горе

А те рибите все в различни посоки плуват 

Винаги обърнали гръб една към друга 

Все загледали в безкрая

Как го гледаме безкрая като е безкраен? 

Така полудяха поколенията и започнахме да се израждаме от лудостта ни. 

Откъде тръгне.. а къде стигна.

(Лудостта Господи била неспособността да изразяваме мислите си разбираемо за околните) 

Земните риби плуващи по небесната река

 В празнината и тъмнината на Новата Луна . .

Между звездните проблясъци в пролуките на нощта . .

В полъха на вятъра по повърхността на падащите листа . .

Между капките сутрешна слана . . 

В гънките на времепространството . .

В притворени за сън очи . . 

В тишината на сънищата . . 

Ще те чакам да откриеш своя път . . 

Към мен . . 

Под светлината на Пълната луна . .