Приглушени са звуците идващи отвън

Разбиват се в стената от мисли построена вътре

Много повече съмнения отколкото страст към живота

А го живеехме този живот безгрижно 

Някога

Носени от вятъра през сезоните 

Между капките дъжд и босите крака 

Някога знаехме точно кои сме кои искаме да бъдем и къде 

И сякаш времето тече наобратно 

В опит да се върнем там където просто е

Делници

Има дни в които плетем без дъх 

Да поемем 

Пътя си устремени

Като комети

Дни на дела и мисли в едно вплетени

И дни в които

Костите тежът на мястото си

На плътта и е непосилно да ги премести

Разкъсва се в опити неуспешни

Мислите блуждаят далеч

В океан от пластмаса и мъртва риба

И дни между тях в които дишаме 

Дишаме 

Благодарност 

Че ни има точно тук 

В тази дупка 

Защото именно в нея покълваме

И семе хвърляме 

За да пребъде 

Тишината и на следващия ден