Да бъда тук под звездите
Под дървестните корони
В благоуханието на есента
Да докосвам душата си
В меката прегръдка на любовта
До мен да достига от далечината
Звукът на нощта
И глъчта на тълпата
Под прашните изпарения на танцуващи крака
Да чувам сърцето си как шепти
Твоето име как се оплита нощем в моите коси
През пръстите ми да се стичат
Водите на младостта
В потока Вселенски
Притихнали
Между тихото в мислите ни
Между погледите и трепета на дъха
Да не трепне
Тихо много тихо безмълвно
Да се вкопчвам
Без да докосвам
Да те мисля
Без да жадувам
Притихнали
В чувствата без да се допускат да облеят
Колко трябва да се изчака
Когато чакането е низ от тревоги и фантазии
Понякога водя разговори с теб в главата ми
Но ти не си ти
А си любовта която имам за даване
