Искам за последен път пръстите ми да докоснат влажната трева.
Искам отново да гледам през прозореца как вали и земята се пълни с живот.
Отново да скачам в калните локви и да се смея.
Искам отново да се опиянявам от смените на сезоните.
Отново с интерес да гледам как една пъпка се превръща в листо, което сменя цветът си, пада на земята и се слива с тревата под меката снежна обвивка.
Искам да танцувам , Молиер. Тук и сега, Молиер.
Не искам да живея в миналото при всички завършени неща, пропилени мечти и мигове, които няма да се върнат.
Нито в бъдещето, където можем да направим всичко, да бъдем навсякъде и да бъдем всеки, а то е толкова измамно близко, че никога не го достигаме.
А тук и сега?
Тук и сега има само една тишина, димът от цигара, мъркането на полузаспала котка и тихият звук от местенето на една ръка по празните редове и изписването на буквите.
И всичко това вече е спомен.
Спомен заключен в една нощ, някъде към един часа след полунощ.
Спомен, който на сутринта ще бъде само сън, а след няколко дни просто един момент, малък миг, запечатан във времето и пространството.
Танцувай с мен, Молиер.
Танцувай с мен, преди изгревът да те върне в някое закътано място в моето въображение.
Танцувай с мен чак до сутринта..
Няма коментари:
Публикуване на коментар