And where is the harmony?

Откъде да започна - не знам, как да започна - не знам.  Тичам, лутам се, лабиринт и накрая винаги врата. Тичам към нея, а тя се смалява. С последни сили скачам, докосвам я, а тя изчезва.. Няма я .. Всичко избледнява, размива се, слива се и тук в тишината започва моята история..

 В празната стая, без музика, без светлина, с ръце увити около коленете. Там сама, забравена - сливам се.. Връщам се цяла, щастлива, преродена, цветна, задъхана.  Само след миг светлината изчезва, осъзнавам къде съм и мрака ме погълна. Цветовете размиват се, изтичат в канала.  А на вън ? ..Светът загива, птица пее последна песен, кучета вият, стене балкана, огънят пука, слънце залязва, тихо е. Мрачно е, и някак красиво. Тихо е, а на мен ми се вика. Крещи душата ми млада, чак гора се разбуди. Последен тъпан и въстана тревата, и мишката, и сърната, и настана хаос.. и все пак е тихо, прекалено тихо..

Духът въстана срещу материалното- ти къде си ?