Цялата любов в болка се превърна.. В чудовища се превърнаха всички.. От Бога избягаха, в Ада утеха намериха.. Деца, жени, мъже - всички за кръв жадуват.. Мразят, викат, удрят, убиват..

Черен облак над света се надвеси. Смъртта заброди по улици пусти. Земята пропита от злоба и кръв, бавно гасне умира. Никой не смее навън да излезе, страх и отчаяние от прозорците гледат, продрани пердета висят. Изсъхнали клони пукат- там някога гнездо имаше, песен се пееше, сега само стари изсъхнали клони, чупещи се под натиска на вятъра.

Краят е близо. Всичко трепери. В мъгла силует, блед, едва различим- тя е нали. Омраза, болка и лед сковаха сърцата. Всичко замлъкна, сърцето с последни сили тупти. Няма къде да ходим- безплътни ще се скитаме по тази ничия земя! Само тунел, а в края на тунела - светлина, ярка звезда, просто една бяла тишина..