С дъх на промяна

Няма как.. Всичко се променя, изменя, трансформира и обагря в нови цветове ааа, да дойде момента и той вече се е изменил никога нищо не остава същото един поглед понякога е достатъчен дума полъха на разминаването Някога пишех много, често за всичко, основно за любовта и търсенето Сега заглъхвам в собствените си мисли, продиктувани от чувствата ми Не мога да преброя пътите, в които съм изпитвала нуждата да пиша, но не го правя, думите не стигат, не могат да поемат. А времето така бързо препуска Оглеждам се в думите ми Годините са се изнизали, а те са още тук в мен А аз не съм тук в мен Аз съм друго, другате, нещо същото, но много по-друго от онова, и по-различно от следващото Какво да ви кажа, когато всичко е изговорено? Какво е онова, което заслужава да бъде изписано, как да уловиш, когато то вече е отминало. Поглеждам те и виждам себе си, докосвам те и докосвам себе си, протягаш се - минаваш през мен и продължаваме всеки накъдето и после отново тук Да пиша?!.. Няма как..