Някъде между съня и реалността

Оглеждаш се, търсиш ме там сред тълпата.
Виждаш ме, усмихваш се и тръгваш към мен.

Стреснато обръщам се, очите ти-
по- прекрасни и от слънчев ден.
Докосват ме, събличат ме, отприщват страстта ми.

Малко по детски, малко на шега, прегръщаш ме,
галиш пръстите ми, косата ми.
Харесва ми, не спирай.

Колко неусетно минава времето-
гледай изгрева дойде.

Нека слеем душите чрез телата си:
Под полъха на морския бриз,
под слънчевите лъчи,
под напускащата ни нощ.

Нека докоснем звездите,
Оргазъм сред звездите.
Докосваш ме, не спирай. Харесва ми.

Накарай тялото ми да се гърчи от удоволствие,
душата ми да запее, сърцето ми да спре.

Направи го бързо, нежно, хапи ме, притисни ме,
нека бъде грубо, силно, понякога и бавно,
изпепеляващо, задъхано, влюбено.

Направи го така както искаш,
но побързай.

С изгрева идва и съня. .

Огледалният свят на пътешествието

В светлините на града къпя се.
В уханието на живот и сбъднати мечти.
И влака носи ме, в своята песен крепи ме.

Пренася мечтите в реалността и прозореца-
огледало на мислите ми рисува ги в приказни багри.
Лек полъх прокрадва се нейде между стените.
Фалшива усмивка и ето ги-
далечен кикот и колективна еуфория,
опърлени мечти и кратки емоции.
И ето ги- светлините на града.
Омайни със своята яркост.
Суетни, измамни, крадливи, грабят мислите ми.
Понасям се, а влака лети ли,

лети . .