Микро и Макро

Веднъж слушах обясние за това как микроскопите заснемат обектите, които се наблюдават под тях.
Те просто маркират очертанията на обектите, през които преминава светлината.
И това е само моментна штриха в тяхното съществуване.
И е просто една интерпретация.
Не показва пълната същност, многоизмерност, неговото то, каквото и да е то.
Май същото е и с хората.
Ние никога не сме в пълният си вид, защото се изменяме според вътрешността ни и това как тя кореспондира с външното, общото.
Като неспирен поток - хем изглежда да си е същото, но водата отдавна вече е надолу по устието и приижда следващата.
Ние никога не можем да се видим едновременно отвсякъде в пълен вид.
Забравяме, че светът около нас не е само това, което вижда, възприема и обработва мозъка.
А много, много отвъд това.
Плаваме в река, която не можем да видим в целият й мащаб, защото сме вътре в нея, носим се по нейното течение.
Образите/стимулите идващи от общото ни обгръщат, така както светлината обгръща обектите под микроскопа.
И те ни дават бегли, моментни штрихи на нас самите.
Под въздействието им формираме реакции, усещания, мисли. . които не ни определят в нашият пълен вид,
а напротив - само маркират моментната снимка от нашето съществуване.
..

Разговор между двама

Срещаме се някъде в пространството. Носим със себе си толкова много неща, за които човекът отсреща не подозира. И изпълваме с тях пространството около нас. Този срещу нас също си носи багажа и прилежно го разполага. И нито един от двама ни неподозира какво се крие там. Смесица от отминали усещания, мисли, представи. . Вихрушка от спомени и взети решения. . Срещаме се в един конкретен миг. . Само в този миг ние сме тези, които сме. Преди него и след него сме все други. Защото там в тази среща ние избираме какво да разменим помежду си, от онези неща, които носим с нас. И така се опознаваме, сближаваме. Нещата стават общи. Трябва да търсим тази истинска среща, защото само в нея можем да усетим истинската същност на живота. Онзи миг, в който знаем, че има толкова много неизвестни между нас - участниците в срещата, но това не ни спира да се погледнем и да се видим такива, каквито сме . . В преходността на момента В преходността на мисълта на усещането, че си ти и си тук точно тук . .