Едва скриваше усмивката си.
"Чувствата са диви коне" - казваха хората.
Диви коне препускащи насам- натам,
рязко сменящи посоката и смачкващи всичко по пътя.
Не е романтична вечеря на свещи под луната светлина, но поне е истинско.
Обичам те и ти ме обичаш - думите са просто излишни.
Лежиш до мен на тревата, съзерцаваш ме, опитваш се да отгатнеш какво пиша по
движението на ръката ми, но не можеш и това ми носи някаква блажена наслада.
Странно, нали..
Възможно ли е да полетя, да разперя ръце и вятъра да ме отвее надалеч.
Да летя над облаците, над малки села и големи градове, над стадата в полето и гнездата по върховете.
Да се смея на стъписаните погледни на птиците, които ще прелитат покрай мен.
Възможно ли е да се слея с вятъра. Аз да бъда вятър, да бъда синьо цвете в тревата.
Да бъда слънчев ден през пролетта и първа снежинка през нощта.
Възможно ли е да те обичам вечно, кажи ми.. защото аз не зная.
Няма коментари:
Публикуване на коментар