silence

Тихо е.. някъде в душата ми. Тихо е, а някак си и празно. Примирих се, но още ми се плаче. Тихо е, но ушите ми пищят. И няма миг покой.

 Иска ми се, но някак си нямам вече желание. Мога, но няма смисъл вече. Още копнея, но някак си с насмешка. Малко ми е тъжно, но дъждът вече отмина. Гледай- пръскат се облаците и водата застина. Още го няма слънцето, но знам че е там- моето ново начало. Пускам те, върви си моя последна надежда. Тихо е и нека така остане. Спокойна съм да знам, че някъде те има. Ето го и мириса на първия сняг. Тичай бързо, махай се ! Не те желая вече! Имам си снега и малките пухкави снежинки, а след тях и пролетта, и лятото с новите надежди, и след това и есента. Имам си малката магия на промяната и стига ми да знам, че някъде те има. Тихо е .. и всичко чезне, топи се като сняг. ! ..