Ако живота е път без край и начало и ние сме по средата му.
Ако има определени места в света, точки, в които цялата вселена- всяко изминало бъдеще и всяко предстоящо минало се преплитат в един информационен поток и всеки един човек е такава точка.
Ако пространството е безкрайна лудост, а лудостта е неспособността да споделиш мислите си разбираемо за околните.
Ако съществуваме в хората, живеем чрез тях и те съществуват в нас.
Всяка направена крачка е вече извървян път в друг вагон.
Ако да обичаш означава да прекараш живота си в търсене на твоята сродна душа. Значи ли това че можем да обичаме само един човек или душата ни е разкъсвана и събирана хиляди пъти и всеки ден срещаме потенциалният единствен.
Колко прераждания са нужни за да открием смисъла на живота и хармонията с вселената и всичко настоящо.
Спираме ли да съществуваме, когато спрем да търсим себе си.
Тръгва ли любовта да ни търси, когато ние тръгнем да търсим нея.
Обичаме човекът до нас, заради самият него. Заради изборите, които прави и любовта. Но какво правим, когато неговото поведение ни наранява? Променяме ли го в името на любовта или променяме себе си. Ако истинската любов е всепоглъщаща и няма нужда от компромиси, защото заедно сте си достатъчни и вашите чувства ви изпълват с хармония и доброта, значи ли това че трябва да продължим напред без човека, който ни наранява с поведението си неумишлено или заедно трябва да променим себе си в името на съществуването и любовта?
Можем ли наистина да се откъснем от рутината и да живеем свободни и въобще какво е свободата?
Свободни от какво? От рутината или първо трябва да сме свободни от себе си. .
Морето винаги е било символ на носталгия и тъга. Хората винаги го свързват със смъртта. Но ако нищо не умира просто сменя вагона или влака, а морето е плашещо заради безкрайността, която лъха от него и необятното несигурното.
Ако морето е земният космос и е проявление на божественото и всички ние сме част от божественото. .
Значи ли това че не съществуваме или сме избрали да не съществуваме. .
Защо сме избрали да не съществуваме и се стремим към празнотата и болката ? . .
Може би отговорът на този въпрос крие в себе си и отговора на вечният въпрос.
А отговорът на всички въпроси е около нас. Всички въпроси отдавна са зададени и отговорите плуват в пространството около нас, това са вълшебните мигове, които живота ни предоставя всеки ден. .
