you and me. .

На стълбите, на прага на тишината, обгърната в дим писмо ти пиша
За дните, за нощите, песните, звездите, за прегръдките, целувките, думите, погледите.

На прага на тишината, във вечността, на пътя на сътворението, обгърната в дим, писмо ти пиша.
За чувствата, мислите неизречени, отминали в забрава заключени.
За копнежите споделени, изживяни в спомени превърнати.
За тихите стонове, милувките, смехът в безгрижие родени, в самотата заровени.

На стълбите в хармония със себе си и дъх притаила, с последни сили писмо ти пиша.
За нощта, за песента на вятъра, за света, живота, за смъртта.

На прага на тишината отричам се от теб, от мен, от любовта.

.

В прегръдката на деня. .

Не убивай детското в мен.
Нека танцувам със сапунените балончета.
Нека бъдат толкова много, че да се изгубя сред тях.
В цветовете им, в мириса на лято.

И щом се пукнат – прегърни ме, целуни ме.
Ще положа глава в ръцете ти.
В очите ти – моята усмивка.
В косите ми – твоите устни.

В ритъма на танца, така ми харесва.
С целувки нежни, целувки тихи.
Чак до оргазъм и след това.

В очите ми – твоята усмивка.
В нощите ти – моите устни.

Прекрасна си [ Фани ]

В очите ти – губя се.
Прекрасна си – пак ме целуни.
Усмивката ти – зарежда ме.
Прегърни ме, стопли душата ми.

Къдриците ти – нежно галят лицето ми.
Прекрасна си – докосни ме.
Топлината на тялото ти – възбужда ме.

В устните ти – потапям се.
Прекрасна си – погледни ме.
За теб тупти сърцето ми.

За тебе малка Фани. .

..Но няма песен без край

Къде си сега Тишина? Къде е Вдъхновението?

Защо Детето не плаче вече, къде му е куклата?
Къде са парцалените кукли и плюшките?
Къде си Вдъхновение?? Защо ме остави?

Защо Детето вече не се смее? Къде са таласъмите под леглото?
Уморих ли те с моите драми и капризи?
Къде е Суетата? Къде са Блажените моменти?

Толкова е тихо, че чак нищо не чувам..
Толкова е изкуствено, че чак не мога да заплача..