(защото са минали много повече години, отколкото си бил ти тогава)
А в същото време усещаш как очите ти сълзят и щипе,
а вакума в корема те връща в онзи момент
Не е същото и е същото едновременно
Толкова много ситуации на порастване
Моменти към които се връщаме
защото в тях разпознаваме личното си предадетлство към себе си
Моментите, в които не сме спрели или сме продължили,
въпреки че тялото ни е крещяло противоположното
А ние сме оставали или сме продължавали подтикнати от очакванията идващи отвън
Постоянно променящи се
и все същите
Какво е онова нещо което не ти дава спокойствието
което бленуваш
Кое е онова, което не можеш да простиш
Което болезнено искаш да простиш и се чувстваш виновен,
че не можеш да простиш
и ти просто наистина не можеш
защото все още спомена те пронизва до физическа болка
и плачеш наистина
Колко пъти се забърка в опасности само и само да не си там или да си там
Но да не си в себе си
защото вътре не можеш да се скриеш от собсвената си чернилка
онази от която се страхуваш и повече те е страх другите да не видят
Как да ти кажа като знам че ще си тръгнеш
а по страшно е че ще решиш да останеш
Прощавам ти - искам да е истина
как да простя на себе си вината че не мога да ти простя
С всеки ден малко повече и малко по малко
Поглеждам те и виждам себе си
собствената си чернилка
Толкова много гняв и само малка частица от него е мой
Другия наследих безволево
просмука се и застина като втора вътрешна кожа
В гнева покълват растения
Които се страхуват от светлината
кислорода им пари на небцето
прогаря го като 20-та цигара
Слаба воля
Безволево
Няма живец
Живец към изживяното към реализираното към отминалото
Поглеждам в себе си и не виждам
не искам да виждам
замаскирвам го
защото ми наболява на очите
Толкова много за изхвърляне
Толкова много за не изхвърляне а за трансформиране
Трансформиране
От пълнотата на празното към празнината на пълното
. . Безвремието на детските травми
