Обичам . .

Обичам вечер огрявана от луната светлина да се взирам в звездите. Там написана е моята съдба. Но мразя, когато облак закрие Луната и живота ми в тунел навлиза. Тогава оставам сама на широката поляна и търся там лъч светлина, но намирам само необятна тишина. Обичам, когато над белите облачета летя, но в буря навлизам и падам върху мократа трева.  Поглеждам нагоре и студени капки обливат задъханото ми лице. Мразя също, когато спуска се мъгла и света е тъй отчаян и хората в него, всички нарисувани еднакво, преливащи се безпогрешно.. Тогава песен си запявам и забравям за самотата. Обичам и на есен багрите на гората. С жълто, червено, кафяво денят си обличам. Златисти пеперуди по земята кацат или листа паднали по време на зората..