Няма да простим и Няма и да забравим

Трудно е в такива моменти да разбереш как се чувстваш.
Да извадиш чувствата си на показ и да ги приемеш такива каквито са.
Да си позволиш да се изгубиш в тях.
Трудно е.
Трудно е да затвориш очи, да стискаш зъби и да усещаш сълзите да се стичат по бузите ти, а целият ти вътрешен свят да се гърчи агонизиращо и безпомощно.
Да знаеш, че трябва да продължиш напред, въпреки неправдата, въпреки болката, въпреки загубената вяра.

Трудно е, когато разбереш, че си е отишъл човек и повече няма да се върне в този свят, в този живот.
Трудно е, когато познаваш този човек, когато си говорил с него преди часове.
Трудно е да превъзмогнеш безпомощността си, болката и несправедливостта.

Трудно е когато младо момиче загубва живота си,защото системата все още работи . . в полза на себе си, не на хората.

Ще ви разкажа малко за това момиче.

Това момиче беше младо, все още не се бе сблъскала с живота и всичките му несправедливи страни.
Това момиче имаше пламък в очите си, който можеше да промени целия свят.
Това момиче беше пълно с идеи и енергия.
Това момиче обичаше и мечтаеше.
Това момиче имаше кауза и се бореше за нея.
Тя имаше и приятели.
Това момиче почина в пътен инцидент.
Просто така . .
Докато мечтаеше как да промени света към по- добро.

Ще запомна това момиче, с усмивката й, със страстта с която говореше, с пламъка в очите и вълшебният свят, който изграждаше мечтите й. .

Трудно е да вдигнеш телефона и да кажеш . . Нашето момиче почина . .

Ще те помним винаги такава каквато беше
Жизнерадостна и пълна с енергия
Обичлива и търсеща отговори и решения
Мечтаеща и наша приятелка, сестра доброволка. .

Обичам ме те и Ще продължим да променя света заради теб,
Заради болката и безпомощността
Заради всички несправедливости и абсурди, които се случват
Защото пламъкът не гасне, той просто се разпръсква и разпалва на нови места
Защото енергията не умира тя сменя формата си
Защото не е чесно . . .

Дефинирай ми това

Защото онези моменти ни учат да обичаме, когато ни обичат. .
И да обичаме смирено, когато не ни обичат . .
Защото чувствата са спомени, а спомените раждат усмивки . .

Какво по- хубаво от това да се разхождаш по плажа, вълните студено да галят пръстите ти,
а снежинките да галят косите. .
Да се протегнеш сутрин в леглото, а Слънчо да нашепва "Добро утро" . .

Защото онези моменти ни учат, да живеем, когато животът е кратък. .
И да живеем, когато живеенето е трудност и недостижима цел. .
Защото живота се ражда да умре, а пътят към смъртта е най-блажен. .

Да накараш някой да се чувства добре, значим, обичан. .
или да го подминеш с гордо вдигната глава, прегазвайки мечтите му. .

Да протегнеш ръка към огъня, знаейки че всичко ще изгори. .
И дълбоко в себе си да знаеш че това е единственият начин да продължиш напред. .
А цената? Защото винаги плащаме цена, независимо какво даваме и получаваме. .
Да живееш на чужда сметка, на вересия, с дългове и заеми, духовни и вътрешни, към себе си и околните. .

Какво по- хубаво от това да се сбогуваш с Любовта, за да й кажеш Здравей на следващата спирка. .
Но всеки влак си има своето закъснение. .
И всеки момент си има своето време. .

Затварям очи . .
Само там мога да изживея момента на споделяне, момента на любов и щастие. .
Сред плажните барове и танци сред звездите, огньове по поляните и цветя в косите . .
В реалният живот всичко е по- сложно, по - обвързано, по- споделено и по- нараняващо . .
Може би така и трябва. .

Без пълно щастие, лутайки се между избора . .
Така и трябва. .