Изпълва дробовете ми и също така механично ги напуска.
Небето е ясно- черна бездънна яма поглъщаща всичките ми мечти,
надежди и мисълта за теб.
Чакам или не чакам, не зная, но пуша цигара и това ме успокоява.
Обгърната в дим, седя на стълбите пред театъра
и си мисля за всичко преживяно с теб.
Звездите, дългите нощи и каменната тераса.
Всичко се слива и като димът се слива в нощта,
а аз пуша цигара и това ми дава надежда.
Чуваш ли ритъма на нощта , тайнствен.
Потапям се в него и отново съм там, впила поглед в танцуващите пламъци.
Понасям се към небето, ела с мен- нека докоснем звездите,
нека попеем със щурците.. Болка в пръстите ме връща в реалността.
Цигарата е вече угарка. Няма дим, и теб те няма.
Тежка въздишка.
Спомените далеч са, душата ми плаче,
а чувствата са диви коне пуснати на свобода..
Последната цигара я няма, а и теб те няма.
А аз копнея да пуша цигара..
Няма коментари:
Публикуване на коментар