Делници

Има дни в които плетем без дъх 

Да поемем 

Пътя си устремени

Като комети

Дни на дела и мисли в едно вплетени

И дни в които

Костите тежът на мястото си

На плътта и е непосилно да ги премести

Разкъсва се в опити неуспешни

Мислите блуждаят далеч

В океан от пластмаса и мъртва риба

И дни между тях в които дишаме 

Дишаме 

Благодарност 

Че ни има точно тук 

В тази дупка 

Защото именно в нея покълваме

И семе хвърляме 

За да пребъде 

Тишината и на следващия ден 

обливане в затворен съд

 Прашни и празни са редовете ми

но тъга по тях няма да намериш

В несигурността си

сила намерих 

да очаквам

неочакваното 

без да се надявам

вечер

поглеждам към звездите

благодарна

че някъде там под едно небе

се взираме

Продължавам да те търся с поглед

в тъмното

Продължавам да те усещам 

в светлината на изгрева

Не защото имам нужда от теб

Сама съм си цяла

Не търся запълване

а отделна пълнота

външна граница 

в която да се разлея

да почувствам без да 

притежавам 

чувството

.
..

Понякога водя разговори с теб в главата ми, но ти не си ти,  а си любовта, която имам за даване