Мисля си отново и отново за този момент.. Преживявам го пак и пак.. Тъжно ми е, защото знам че всичко е една илюзия- болезнен копнеж на моето сърце.. Благодарна съм за всеки миг прекаран с теб, всяка една секунда ми е по- скъпа от всяко едно вдишване. Копнея пак да те видя, да те докосна, дори да те прегърна.. Днес наблюдавах залеза на една поляна, откъдето се виждаха безброй поляни, планини и пътища.. Слънцето поемаше бавно по своя път, а аз си мислех колко ще е хубаво ако сега си тук и заедно също поемем към слънцето .. Усмихвах се на мечтите ми - във всичките беше ти. Страхувам се да бъда сама, защото отвътре изгарям, затварям се в усмихнатият свят на твоите очи . .
Гледах те, радвах се и на малкото близост, която имах с теб и още и се радвам.. Искат ми се толкова много неща.. Да живея искам, да летя, да мечтая, да се смея, дори и да плача.. Благодарна съм че те има и радвам се че поне за миг пътят ни бе един.. Толкова много неща искам да ти кажа.. Даже не знам откъде да започна, толкова много ми даде, че не знам дори ден ли е нощ ли е.. всичко е толкова еднакво без теб, край мен .. Всичко е някак си сиво, измъчено, изкуствено дори някак си болезнено.. Всичко е толкова празно, че чак ме прекършва вътрешно.. Всичко е толкова.. чак думи не намирам да го опиша.. Знам само, че с теб света е по-хубав.. Караш ме да се усмихвам, да се смея, да се радвам на живота.. Караш ме да искам да мечтая, да се надявам, да пея, да танцувам, караш ме да летя нависоко и да те търся там сред белите пухкави облачета.. там сред звездите, които гледахме..Обичам тази снимка.. Обичам я, защото ти си там.. Обичам я, защото.. знаеш защо..
Няма коментари:
Публикуване на коментар