. . и всичко почва там, където свършва, нали ?

Човешката .. деградация край няма!!
Напълно разбирам, човешката мания за разруха и разхищение,
нали и аз съм човек.
Не са ми чужди алчността и завистта, но не ми е чужда и любовта и радостта. Щом аз мога да направя избор, значи всички хора могат, нали и аз съм човек. Един най-обикновен избор.Разбирам, че човекът го е страх от новото, от отговорността, от несигурното,
от любовта, страх го е да дава, туко-виж нищо не му остане и забравя,
че всъщност нищо не му принадлежи и знам, че човекът обича да руши-
така няма да бъде разочарован, ако някой ден само си се срине.
И обича човека да краде и да живее охолно, нали зад зидове се е скрил. Щастлив е човекът, когато е нещастен, защото само нещастието никой не може да му вземе, а нали човека обича винаги  нещо да си има.
Забравил е човека, че светът не е негов и си мисли, че земята притежава,
а тя си е там преди него и там ще си остане и след него.
И опъна телени огради- граници ги нарече, алчност гложди сърцето му,
като червей- ябълка. И сложи равно между затвора и любовта.
И забрави човекът да обича, да чувства, забрави да живее и постара се човекът да убие всичко що люби и тачи.
И накрая сам на кръст се разпъна, нали щастлив е само когато страда.
И обяви човекът, че времето струва пари- и сега се надбягва със сянката си.
Разбирам аз човекът, нали и аз съм човек, но не разбирам защо намирам разлика между мен и така нареченият човек . .