Прости ми че чувствам и се страхувам

Искам да знаеш колко много те харесвам.
Харесва ми как ме гледаш с онзи поглед, с онази усмивка.
Направо полудявам, чак се чувствам неудобно от мислите ми.
Този поглед. Не знаеш колко много ми казваш с този поглед.
Колко се страхувам от този поглед.
Колко уязвима, малка и безпомощна ме прави този поглед.
Зависима физически и емоционално от чувствата ми към теб.
Не знаеш колко се страхувам, колко ми е трудно да изпиша тези думи, още по- малко да ги изрека на глас.
Сигурно бих се разплакала. Не знам.
Прекалено бързо се влюбвам в теб и това ме плаши.
Поведението ти, начина, по който ми говориш, нещата, които ми казваш.
Погледът, усмивката, прегръдките, целувките, всичко. .
Всичко е толкова, толкова важно и ценно за мен, толкова крехко.
Страх ме е, страх ме е от зависимостта ми.
От нуждата да си около мен, да усещам присъствието ти, да усещам ръката ти по тялото ми.
Да усещам дъха ти, върху лицето ми, устните ти. Очите ти.
Направи ме зависима, недей да се възползваш от това, моля те. .
Моля те. .