miss you . .

Нижат се дните , момент след момент.
И дори онези, в които те няма.
В които цялото ми същество крещи за теб.
Усещам те, вътре в мен, някъде в душата ми, в сърцето ми.
Чувствам те по кожата ми. Просмукал си се в нея.
Чувствам те в болката в бедрата ми. По устните ми.
Усещам очите ти и онзи поглед.
Онзи поглед, когато ме целуваш, когато ме прегръщаш, когато ме държиш за ръка.
Погледът, с който заспиваш и се будиш до мен.
За този поглед копнея, този поглед виждам, когато затворя очи.
Този поглед сънувам. Този поглед обичам.
Изпълва ме, поглъща ме. Обсебва ме.
Усещам те.
Усещане за пълнота и празнота в моментите, когато те няма.
Усещане за красота и любов, когато си тук.
Чувствам, че се нуждая от теб, сега и веднага. Винаги.
Сякаш винаги си бил тук и винаги ще бъдеш тук.
Сякаш винаги съм преливала от чувствата си към теб.
Сякаш не мога друго да чувствам.
Не съм способна да го опиша, да го поставя в рамка от думи.
Сякаш винаги съм . . и винаги ще . .