^^

Колко странно нещо е живота.
Хората, които най- малко очакваме и търсим, са хората, от които най- много се нуждаем.
Ако преди месец някой ми беше казал, че ти ще си човека,
който ще ме кара да се усмихвам, да се разтапям, честно казано щях да му се изсмея.
Щях да му кажа "Ее, ти луд ли си?!" и разговорът щеше да приключи.
Сега е различно. Не мога да кажа какво се промени, но нещо определено се промени.
Бих описала онази нощ като вълшебна, дори прекрасна.
Бих я описала, за да мога да я запечатам във времето и пространството.
За да остане момента жив.
Онзи момент, когато думите станаха излишни и оставихме мислите да блуждаят някъде.
Онзи момент, когато нуждата от близост надделя над страховете.
Моментът, когато ме целуна за първи път и топло се усмихна.
Красиво е да изживяваш подобни моменти и да ги превръщаш в спомени.
Красиво е всичко случващо се, не мислиш ли ?
=]