Прахосница

Никой не може да я обвини, че прахосва дните си в мечти и надежди. Тя просто търси щастието. Знае, че живота всеки ден предоставя вълшебни мигове и иска да ги сподели с някой. И го търси. Понякога хората я наричат вещица, защото вижда надежда там, където празнотата царува и чете думи там, където тишината се просмуква като влага. Нейният свят често намира допирни точки с реалността и това я прави различна. Малко по-различна от всички останали. Тя не бездейства, а чака търсейки. Докато търси, тя чака да бъде намерена. Обича да се усмихва. За нея дните са поредното приключение и с нетърпение поема по пътя, с надеждата да я отведе някъде, където може би някой я чака търсейки.
Никой не може да я обвини, че е наивна, защото обича. Бе преоткрила всевишната любов по един особен начин. Обича всички и всичко, дарява любов и в замяна нищо не иска. Докато търси с кой да изживее вълшебните мигове на живота, тя ги дарява и това и дава сили в търсенето й. Понякога се намираше някой и друг заблуден търсач, с който да сподели душевна храна. Това се случваше на някоя слънчева поляна отстрани на пътя или привечер на езерния бряг. Скоро поемаха по пътя, който сами чертаят с пожелание за слънце и дъжд, когато се нуждаеха.
Никой не може да я обвини, че е луда, заради неспособността си да изрази мислите си разбираемо. Защото тя просто не мисли, а изразява чувствата си. Водни кончета танцуват над главата й и тя знае, че някой ден ще го срещне. А този ден наближава. Колкото и обвинения да изсипваха върху главата й тя знаеше и никога не се отказа.
Прахосваше само сълзите си. Понякога и усмивките си. Понякога това я нараняваше. Понякога я нараняваха. Но тя знаеше. Блясъка в очите и бе толкова уверен и пленяващ, че когато я зърнах онемях. Тя сияеше. Помня я. Дори в този момент я виждам пред себе си как е коленичила на тревата със светло зелена рокля. Говореше си нещо с водните кончета и това я изпълваше с блаженство. В червените й коси се преплитаха няколко жълти цветчета, а очите й . .
Олицетворение на Майката земя, събрали в себе си мъдростта на хиляди поколения жени и чистотата на водата. Погледна ме с лека усмивка, стана и продължи търсенето си. Никой не може да я обвини, защото тя е самото обвинение.
Тя е красотата и горчилката, гръмотевици и дъга.
Тя е както любов и живот, така и вечна самота.
Нейното име е Прахосница - дъщеря на Луната и Майката земя.
Обречена да търси любовта на мъжа. .