В лудостта си отново преливам, давя се в нея, увивам пръсти около врата й, стискам и стискам, докато дъха ми не секне.
Отново, отново и отново.
В думите си изливам нещо, някаква отрова, губя се в тях отровена, отново по земята коси, кървави дири. Отново се докосвам до психотичното. До онази лудата, непозната. Онази черната. Смея се, радвам се, а тя ме гледа завистливо. Обичам, а тя изгаря от омраза. Протяга ръце към мен и аз отново преливам, отново се давя, оплетена в косите й, давя се в кръвта й. Моята кръв.
Крещя и звук не излиза, боря се, боря се със себе си. Отново и отново, ден след ден. Тя винаги е там, тя винаги ме дебне, тя винаги протяга ръцете си към мен, тя винаги ме оковава, тя винаги е в мен. . Онази другата, лудата, психотичната. .