обливане в затворен съд

 Прашни и празни са редовете ми

но тъга по тях няма да намериш

В несигурността си

сила намерих 

да очаквам

неочакваното 

без да се надявам

вечер

поглеждам към звездите

благодарна

че някъде там под едно небе

се взираме

Продължавам да те търся с поглед

в тъмното

Продължавам да те усещам 

в светлината на изгрева

Не защото имам нужда от теб

Сама съм си цяла

Не търся запълване

а отделна пълнота

външна граница 

в която да се разлея

да почувствам без да 

притежавам 

чувството

.
..

Понякога водя разговори с теб в главата ми, но ти не си ти,  а си любовта, която имам за даване