Когато не намираш начин да спреш
Разрушаването на собствената си съдба
Отричайки се от пътя си към вътрешната пълнота
Тогава Вселената намира начин
Така да подреди събитията по пътя ти
Че рязко да спреш
Да набиеш спирачки в чакъла
Да се преобърнеш
И да спреш за дълго
Достатъчно дълго
Че да се огледаш
Първо на вътре
В буриите ураганите и пустините
Които си създал на мястото на душата ти
Там където не са покълнали семената
На любовта към себе си
На прошката към себе си
Да се видиш
Да си подадеш ръка и да се прегърнеш
За утеха
Там трябва да търсиш първо
Да изпразниш себе си до болезнено бяло
И чак тогава да се огледаш навън
Във всичко онова което те е тласнало по нанадолнището
И трябва да внимаваш
Дните са къси
Нощтите дълги
Да не забравиш кой си и откъде си дошъл
Къде са корените ти
Защото в чакането има много повече време
Отколкото в препускането
Да наблюдаваш миготворението как бързия ход на живота се създава
Подминава те
А ти си тук просто тук
На прага без да можеш да прекрачиш
Без да можеш да се върнеш
Сякаш времето е спряло а живота е продължил да се живее
Прости си
Обичай се
В пълнотата на мрака и блясъка ба светлината които те изграждат
Пожелай си
Припомни си
И после пусни
Пусни всичко да си иде така както е дошло
Време ти е дадено да разтовариш багажа си
Използвай го мъдро
Не взимай нищо със себе си
Ще видиш че нищо не ти трябва
За да бъдеш
Просто да бъдеш
Да обичаш и да бъдеш обичан
Няма коментари:
Публикуване на коментар