Да поемем
Пътя си устремени
Като комети
Дни на дела и мисли в едно вплетени
И дни в които
Костите тежът на мястото си
На плътта и е непосилно да ги премести
Разкъсва се в опити неуспешни
Мислите блуждаят далеч
В океан от пластмаса и мъртва риба
И дни между тях в които дишаме
Дишаме
Благодарност
Че ни има точно тук
В тази дупка
Защото именно в нея покълваме
И семе хвърляме
За да пребъде
Тишината и на следващия ден
Няма коментари:
Публикуване на коментар