Да си мислим мислите
На завъртулки
Защото се натъпкани с набухватели
Да си чувстваме чувствата
Просмукани
В болките на ставите
От тежеста на живота ни
А той в толкова лек
Господи (за първи път в живота ми те споменавам)
Ама не онзи създаден от човека за мълви човека неговото слово и да съди другите по негово тълкувание..
Толкова лек е живота ни онзи сред листата, между семената, между капките и диханията на душата..
Че ни е страх Господи да го живеем да не би да го разрушим с нашите битовизми
Битовизмите на сметките, на имейлите, на учтивостта по задължение, на неразбирането и неприемането на другия и най-вече на себе си
Да не ти подам ръка защото Господа бил решил, че ти точно това имаш нужда да изживееш за да си научиш житейския урок
Да ти подам ръка за да науча кога Господ иска от мене да се оттегля в смирение
Как да бъдем едно когато всеки иска някой друг да му носи товара, но нали сме едно не трябва ли товара да е споделен
По път вървим и в пътища се делим
На кръстопъти се срещаме и в кръстопътите се разделяме защото от различни посоки идваме а търсим нещо което да е като нас
Няма Господи нищо като нас защото ние сме само веднъж просмукани в мислите си и чувствата преплетени
Господи как ? Като всяка Как води до Защо?
Да бяхме леки като живота
Пера върху тревата леки
Та да знаем Господи къде в долу и къде в горе
А те рибите все в различни посоки плуват
Винаги обърнали гръб една към друга
Все загледали в безкрая
Как го гледаме безкрая като е безкраен?
Така полудяха поколенията и започнахме да се израждаме от лудостта ни.
Откъде тръгне.. а къде стигна.
(Лудостта Господи била неспособността да изразяваме мислите си разбираемо за околните)
Няма коментари:
Публикуване на коментар