8.10.11 г.
Дъждовното момче от дъждовната долина, с голямото сърце и песен под ръка.
Сърцето ми разтуптя щом в нощта те съзрях.
И капки зарониха и по моята глава.
Малки зрънца душевен мир потънаха в бездушната земна шир.
Онази магия на есенната нимфа обгърна света ни и спряха да капят топли сълзи.
Нагоре поглед вдигна, усмивка- широка и топла, искрена.
Забарабаниха студени зрънца живот по кожата и скриха се демоните зли дълбоко в необятните прашни редове.
Искаш ли да танцуваме?
Танцувай с мен чак до сутринта, недей да пускаш ръката ми дъждовно момче.
Потопи ме в мечтите си, потопи ме в чувствата си. Нека се удавя.
Оргазъм след оргазъм. Душевен мир. Пълнота.
Просто една тишина ..
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар