В думите си чета разочарование. Пореден миг на душевна нищета, празнина. Мисъл след мисъл. Удрят се в стените на съзнанието. Мисъл след мисъл. Разпокъсани емоции. Прах в очите, пепел в сърцето. В думите си чета утрешния ден. Като днешния. Отново празен. Плаках. Защо ли? Виках. Защо ли? Някой чу ли, видя ли? Душевен миш - маш. Някъде в депресията или просто мисъл. В думите си чета отчаяние, а в чуствата си раздвоение. В думите си виждам пореден опит за спасение.