19.06.11 г.

..Но няма песен без край



Къде си сега Тишина? Къде е Вдъхновението?

Защо Детето не плаче вече, къде му е куклата?
Къде са парцалените кукли и плюшките?
Къде си Вдъхновение?? Защо ме остави?

Защо Детето вече не се смее? Къде са таласъмите под леглото?
Уморих ли те с моите драми и капризи?
Къде е Суетата? Къде са Блажените моменти?

Толкова е тихо, че чак нищо не чувам..
Толкова е изкуствено, че чак не мога да заплача..

1 коментар: