19.06.11 г.
..Но няма песен без край
Къде си сега Тишина? Къде е Вдъхновението?
Защо Детето не плаче вече, къде му е куклата?
Къде са парцалените кукли и плюшките?
Къде си Вдъхновение?? Защо ме остави?
Защо Детето вече не се смее? Къде са таласъмите под леглото?
Уморих ли те с моите драми и капризи?
Къде е Суетата? Къде са Блажените моменти?
Толкова е тихо, че чак нищо не чувам..
Толкова е изкуствено, че чак не мога да заплача..
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)


Много е добро!Браво.
ОтговорИзтриване