Веднъж слушах обясние за това как микроскопите заснемат обектите, които се наблюдават под тях.
Те просто маркират очертанията на обектите, през които преминава светлината.
И това е само моментна штриха в тяхното съществуване.
И е просто една интерпретация.
Не показва пълната същност, многоизмерност, неговото то, каквото и да е то.
Май същото е и с хората.
Ние никога не сме в пълният си вид, защото се изменяме според вътрешността ни и това как тя кореспондира с външното, общото.
Като неспирен поток - хем изглежда да си е същото, но водата отдавна вече е надолу по устието и приижда следващата.
Ние никога не можем да се видим едновременно отвсякъде в пълен вид.
Забравяме, че светът около нас не е само това, което вижда, възприема и обработва мозъка.
А много, много отвъд това.
Плаваме в река, която не можем да видим в целият й мащаб, защото сме вътре в нея, носим се по нейното течение.
Образите/стимулите идващи от общото ни обгръщат, така както светлината обгръща обектите под микроскопа.
И те ни дават бегли, моментни штрихи на нас самите.
Под въздействието им формираме реакции, усещания, мисли. . които не ни определят в нашият пълен вид,
а напротив - само маркират моментната снимка от нашето съществуване.
..
Няма коментари:
Публикуване на коментар