Разговор между двама

Срещаме се някъде в пространството. Носим със себе си толкова много неща, за които човекът отсреща не подозира. И изпълваме с тях пространството около нас. Този срещу нас също си носи багажа и прилежно го разполага. И нито един от двама ни неподозира какво се крие там. Смесица от отминали усещания, мисли, представи. . Вихрушка от спомени и взети решения. . Срещаме се в един конкретен миг. . Само в този миг ние сме тези, които сме. Преди него и след него сме все други. Защото там в тази среща ние избираме какво да разменим помежду си, от онези неща, които носим с нас. И така се опознаваме, сближаваме. Нещата стават общи. Трябва да търсим тази истинска среща, защото само в нея можем да усетим истинската същност на живота. Онзи миг, в който знаем, че има толкова много неизвестни между нас - участниците в срещата, но това не ни спира да се погледнем и да се видим такива, каквито сме . . В преходността на момента В преходността на мисълта на усещането, че си ти и си тук точно тук . .