Няма да простим и Няма и да забравим

Трудно е в такива моменти да разбереш как се чувстваш.
Да извадиш чувствата си на показ и да ги приемеш такива каквито са.
Да си позволиш да се изгубиш в тях.
Трудно е.
Трудно е да затвориш очи, да стискаш зъби и да усещаш сълзите да се стичат по бузите ти, а целият ти вътрешен свят да се гърчи агонизиращо и безпомощно.
Да знаеш, че трябва да продължиш напред, въпреки неправдата, въпреки болката, въпреки загубената вяра.

Трудно е, когато разбереш, че си е отишъл човек и повече няма да се върне в този свят, в този живот.
Трудно е, когато познаваш този човек, когато си говорил с него преди часове.
Трудно е да превъзмогнеш безпомощността си, болката и несправедливостта.

Трудно е когато младо момиче загубва живота си,защото системата все още работи . . в полза на себе си, не на хората.

Ще ви разкажа малко за това момиче.

Това момиче беше младо, все още не се бе сблъскала с живота и всичките му несправедливи страни.
Това момиче имаше пламък в очите си, който можеше да промени целия свят.
Това момиче беше пълно с идеи и енергия.
Това момиче обичаше и мечтаеше.
Това момиче имаше кауза и се бореше за нея.
Тя имаше и приятели.
Това момиче почина в пътен инцидент.
Просто така . .
Докато мечтаеше как да промени света към по- добро.

Ще запомна това момиче, с усмивката й, със страстта с която говореше, с пламъка в очите и вълшебният свят, който изграждаше мечтите й. .

Трудно е да вдигнеш телефона и да кажеш . . Нашето момиче почина . .

Ще те помним винаги такава каквато беше
Жизнерадостна и пълна с енергия
Обичлива и търсеща отговори и решения
Мечтаеща и наша приятелка, сестра доброволка. .

Обичам ме те и Ще продължим да променя света заради теб,
Заради болката и безпомощността
Заради всички несправедливости и абсурди, които се случват
Защото пламъкът не гасне, той просто се разпръсква и разпалва на нови места
Защото енергията не умира тя сменя формата си
Защото не е чесно . . .