И да обичаме смирено, когато не ни обичат . .
Защото чувствата са спомени, а спомените раждат усмивки . .
Какво по- хубаво от това да се разхождаш по плажа, вълните студено да галят пръстите ти,
а снежинките да галят косите. .
Да се протегнеш сутрин в леглото, а Слънчо да нашепва "Добро утро" . .
Защото онези моменти ни учат, да живеем, когато животът е кратък. .
И да живеем, когато живеенето е трудност и недостижима цел. .
Защото живота се ражда да умре, а пътят към смъртта е най-блажен. .
Да накараш някой да се чувства добре, значим, обичан. .
или да го подминеш с гордо вдигната глава, прегазвайки мечтите му. .
Да протегнеш ръка към огъня, знаейки че всичко ще изгори. .
И дълбоко в себе си да знаеш че това е единственият начин да продължиш напред. .
А цената? Защото винаги плащаме цена, независимо какво даваме и получаваме. .
Да живееш на чужда сметка, на вересия, с дългове и заеми, духовни и вътрешни, към себе си и околните. .
Какво по- хубаво от това да се сбогуваш с Любовта, за да й кажеш Здравей на следващата спирка. .
Но всеки влак си има своето закъснение. .
И всеки момент си има своето време. .
Затварям очи . .
Само там мога да изживея момента на споделяне, момента на любов и щастие. .
Сред плажните барове и танци сред звездите, огньове по поляните и цветя в косите . .
В реалният живот всичко е по- сложно, по - обвързано, по- споделено и по- нараняващо . .
Може би така и трябва. .
Без пълно щастие, лутайки се между избора . .
Така и трябва. .
Няма коментари:
Публикуване на коментар