Изгладнял чаровник, но и много страхлив.
Дълго време ми отне преди да спечеля доверието му, случи се с падането на първите листа.
Когато Бети умря, той бе до мен, макар и безмълвен. Гледаше ме с големите си тъжни очи. Безпомощен, че не може да спре сълзите ми.
Веднъж дори ме спаси от едно куче, което бе попило злобата и лудостта на стопаните си. Бяха го превърнали в пазач, отнемайки му душата.
Приятеля имаше душа, малка и страхлива, но топла, изпълнена с любов.
Когато ме видеше тичаше към мен от радост, а когато закъснявах, сядаше на средата на улицата и не отместваше поглед от завоя, в очакване на появата ми.
И аз винаги се появявах.
Той обичаше децата. Играеше си с тях. Взаимно си носеха радост.
С появата на снега той изчезна.
Една вечер, когато се прибирах приятеля го нямаше, на сутринта разбрах, че съседи са го отвели някъде да става пазач.
Пречел им лаят му, завиждаха на свободата му.
Никой не ми каза къде е.
Повече не го видях.
Чудя се дали ме помни.
Дали носи в себе си спомена за мен, както аз за него.
Дали ако го видя ще го позная. Дали той ще ме познае.
Първите листа отново падат. Надявам се да е добре.
Надявам се макар и пазач, да е успял да запази душата си. .
Великолепно... Много, ама много красиво. И тъжно. Наистина великолепно =)
ОтговорИзтриване