Понякога си напълно непознат
Понякога шепна името ти вечер
Понякога ми се иска да не го знам
Понякога ми се иска да кажа колко много значиш за мен
Понякога ми се иска това да е лъжа
Понякога ми се иска да се скрия някъде далеч от всички и всичко
Толкова мисли събуждаш в мен, че имам нужда да ги излея на белия лист. Но този път няма да пиша, а ще рисувам.
Ще нарисувам един огледален монитор – аз ще седя от едната страна, а ти от другата и ще си шепнем нашите мечти и тайни.
Мониторът ще стане прекалено сив и ще поискам да изляза навън.
Тогава ще нарисувам една поляна с хиляди цветя и пеперуди, малък поток по средата, дървета отрупани с плодове и гъста сянка под тях. Синьо небе и яркото слънце над мен, даже нека завали и дъга ще нарисувам. Толкова е прекрасно нали, че чак не искам да влизам.
Тогава ще нарисувам път- прашен виещ се като спирала, през планини долини и малки селца. Ела с мен. Подай ми ръка и нека тръгнем по този път . Виждаш ли покривите на къщите, нека идем там.
Когато се уморим ще нарисувам отново онази поляна, но ще бъде вечер и всичко ще спи. Тогава и ние ще полегнем на меката трева и броейки звездите, също ще заспим.
Ще рисувам поляни, градини, мостове и пътища. Пеперуди и калинки, малки светове. Ще мечтая, ще се смея, ще сияя, ще плача, ще обичам и ще плувам там сред звездите.
Когато ми свършат боите ще спра да мечтая и ще опиша всяка една мечта за да мога вечно да я пазя. Когато приключа с мечтите, ще започна със спомените.
Нека ти разкажа за един. Когато те чаках и с поглед те търсех сред тълпата, аз почувствах, че си близо. Обърнах се и те видях.
Много пъти си бях представяла този момент, какво ще кажа аз, какво ще кажеш ти. Как ще изглеждам аз, как ще изглеждаш ти. Хиляди пъти съм те рисувала в мечтите си. Хиляди пъти съм късала листа и съм взимала друг.
Но в този момент ти стоеше пред мен и беше такъв какъвто те виждах. Сякаш отново сънувах.
Сякаш отново острех моливите и поглеждах през прозореца. Всичко се случи толкова бързо, че чак когато се опомних пътувах с влака. Осъзнах, че се страхувах, когато те видях и през цялото време, когато беше покрай мен аз се страхувах. Не от теб, а от себе си. Исках да избягам. Да бягам и в същото време да те държа за ръка. Страхувах се от илюзиите и мечтите си, от емоциите ми. Исках да избягам и го направих. .
Ще оставя редовете недовършени, за да мога винаги да добавям спомени и мечти.. За да мога винаги да мечтая и да си спомням, но този път без страх..
Няма коментари:
Публикуване на коментар