Връщам се често към онези бистри дни,
обичам когато обгръщам спомена
в мислите си, в търсене на скрити, забравени истини...
Сякаш пречистени са от непокътнати извори
знам свободен съм, да дишам когато
красиви, изписани фигури виждам в очите ти...
Близки ги искам да видя себе си в тях,
сам усещам, че нуждая се
далече или наблизо си там, знам че пак сме под едно небе...
Може би това е причината дъха ми да обича тъжно сричките
ръката да изписва думи с обич, желая изминал
търся - нов ден с теб...
И знам мечтите на лист да изпиша
не стига, нещо губи се в мен,
но пак песента ги докосва
търся погледа, който ме прави човек...
Добър или не? моля луната да бди над теб, искрено
и откровен, признавам,моето слънце в студения ден (си) повтарям
искам те...
Loading in progress
Няма коментари:
Публикуване на коментар