В уханието на живот и сбъднати мечти.
И влака носи ме, в своята песен крепи ме.
Пренася мечтите в реалността и прозореца-
огледало на мислите ми рисува ги в приказни багри.
Лек полъх прокрадва се нейде между стените.
Фалшива усмивка и ето ги-
далечен кикот и колективна еуфория,
опърлени мечти и кратки емоции.
И ето ги- светлините на града.
Омайни със своята яркост.
Суетни, измамни, крадливи, грабят мислите ми.
Понасям се, а влака лети ли,
лети . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар