Днес денят ми започна с главоболие и черни мисли, така и завърши. До този момент. Прибрах се, включих компютъра с цел да изгубя безвъзвратно последните мигове от този отминаваш ден , сив ден като небето. И както навсякъде в живота така и в този ден настъпи обрат. Писа ми една приятелка. Каза, че иска да ми покаже едно писмо- писмо до нейния любим. Това писмо ме трогна дълбоко, накара ме да се усмихна и да засияе слънцето, макар , че то отдавна предостави мястото си на луната и нощта. Това писмо ми върна надеждата и ме накара да плача от радост - щастие, че любовта все още броди сред нас и всеки ден грабим с шепи от нея . :)
"Сега ще изключа телевизора, ще спра компютъра и ще ти напиша писмо …Ще ти пиша, защото денят ми е самотен, , защото днес вали без да спира, защото ми липсваш, и защото искам да дочакам отговор от теб!
Ще ти напиша за дните, как препускат като стадо диви коне, как времето протича покрай нас като пясък през пръстите ни.
За нощите, в които те сънувам и как се радвам на миговете с теб, дори и да знам че са нереални. За прекрасните
сънища, в които те докосвам и съм в обятията ти. За желанието ми да усещам парещите следи от твоите длани по кожата си и тялото ми да потръпва от внезапно удоволствие. Да притварям очи в мрака и да вкусвам твоите устни… да вдъхвам от твоето ухание.
Ще ти напиша още за прекрасните летни мигове ,които ни предстоят и за които съм ти говорила вече безброй пъти.
За лятото ,което предстои и как най -вероятно тогава ще мразим времето за това че бърза толко.
И за всички безсъни нощи които предстоят.
Липсваш ми, страшно много ми липсваш!
Обичам те и чакам момента, в който ще те прегърна и ще се отпусна в обятията ти! "
Няма коментари:
Публикуване на коментар